АРТ ПЪТЕКИ

Posted in Изложби, Новини with tags , , on август 26, 2016 by GOART

Изложбата АРТ ПЪТЕКИ  на ГОАРТ – Сдружение на художници от Горна Оряховица гостува на Институт Балаши – Унгарски културен институт гр. София. Откриване от 18 часа на 13-ти септември /вторник/ 2016 г. –  ул.  Аксаков №16, Унгарски културен институт

Участавт художниците: Ваня Балтова, Илия Банков, Ирена Янкова, Пепа Хаджитодорова,
Петър Крусев, Роза Абаджиева, Стефан Балтов, Янко Янков

Изложбата ще открие проф. Радослав Радев

АРТ пътеки

 

Смехотвореца – Радослав Радев

Posted in Радослав Радев with tags , , on август 22, 2016 by GOART

ИДЕИТЕ НА ЕДНА КНИГА НЕ СА САМО ВЪПРОС НА  ЧЕТЕНЕ, 

      А И НА ОБЩУВАНЕ С ХУДОЖНИЦИТЕ  ОТ СДРУЖЕНИЕ

                                                    „ГОАРТ”

Когато човек пише за смеха, би следвало да му е весело, а като му е весело не би трябвало да остане само със себе си, защото ако се смее сам ще позамирише на лудост или на тъга. Струва ми се, че при това претоварване на човечеството с книги ще дойде време, когато творецът вместо да ги пише, ще ги разказва и ще се радва, че е намерил хора, пред които да се изяви. Вероятно има вече наченки на такова време, тъй като с моите приятели художници от сдружение „Гоарт”, гр. Горна Оряховица, се случи така – първо им разказах, а след това те се запалиха и не само прочетоха това, което съм написал или поне част от него (да не се величая чак толкова!), но решиха, че смешните работи им импонират и то така, че подрусванията от смях да се превърнат в творчески трепет. Една научна книга, особено ако е свързана с хуманитаристика,  не означава, че трябва да се чете само научно, но и да се преживява. Мисълта става утробна, когато слезе в сърцето. Силата на този акт е, че творецът се чувства добре сред другите, приет е като човек, който се е възвисил, но не, за да остави очите си в небето, а да погледне надолу и по детски да види на масата  филията с лютеницата или тъмното червено око на чашата с вино. След това, по изцапаните в червено–оранжево уста другите ще разберат колко е дете и колко възрастен. Този лек, дори споменен, натурализъм на мисълта ми, показва колко бързо световните научни тези, могат да станат усмихнати образи. Така се случи и при моето общуване с художниците от „Гоарт”. Има още

Българска Еротика – слово и живопис

Posted in Изложби, Радослав Радев with tags , , , on април 20, 2016 by GOART

Изложба на Гоарт и словото на проф. Радослав Радев в изложбени зали Рафаил Михайлов  – Велико Търново.

20 април 2016 г.

Българска Еротика

Виното и любовта – измерения на красивото

Posted in Изложби, Новини with tags , , , , on февруари 1, 2016 by GOART

„Виното и любовта – измерения на красивото“ – художествена изложба на ГОАРТ на 11 февруари /четвъртък/ 2016 г. от 17.30 ч. Каним всички приятели и ценители в ХГ „Недялко Каранешев“ гр. Горна Оряховица

Виното и любовта - измерения на красивото

Виното и любовта – измерения на красивото

Благотворителна изложба

Posted in Изложби, Новини with tags , , , on ноември 27, 2015 by GOART

На 10.12.2015 г. от 18.00 ч. в ХГ „Недялко Каранешев“ гр. Г. Оряховица художниците от ГОАРТ откриват благотворителна изложба и ще представят ГОАРТ календар за 2016 г.  /всеки месец от календара е илюстриран с картина на художник от ГОАРТ/  Средствата събрани от продажбата на картини и календари ще бъдат предоставени за болно дете от гр. Г. Оряховица. Каним всички да станат част от предколедната благотворителна вечер на ГОАРТ.

Благотворителна изложба на ГОАРТ

Благотворителна изложба на ГОАРТ

ГОАРТ НА ОСЕМ ГОДИНИ

Posted in Изложби with tags , , , , on октомври 23, 2015 by GOART

Откриване на изложбата

Слово на професор Радослав Радев на откриването на изложбата – 21.10.2015 г.

Сдружението ГОАРТ навършва осем години и с днешната изложба показва не поредността на случването, а творческият дух на художниците, които са пожелали да бъдат заедно и да примамват времето като щастливи безсребърници, пожелали да имат очи за другите и думи-цветове за сбъдване. Приели са днес приемник на изложбата да бъде Илия Банков – творбите му посрещат и изпращат, той е художникът, който е достатъчно силен в себе си, за да направи приятно влизането в света на другите и да отворим очи за тях:
Роза Абаджиева обича илюзията, така както пчелата обича цвета – в красивото намира сладкото. Тя е толкова перфектен рисувач, че е оставила свободна душата си да слиза в ръцете, така че те не полагат цветовете, а ги галят. Прекрасният залез, стопил света в червеното, старото дърво, отхвърлило цветните копчета на дрехата си, така че хоризонтът да бъде близък, са едно чисто преживяване в опита ú да ни научи да ценим живота чрез удивлението. Хармонията на нейните архитектурни ансамбли е наситила със светлосенки геометрията на линиите, за да бъдат като причудливи вести в неуморимото любопитство на човешкото око.
Янко Янков е импулсивен художник и е толкова искрен, че природата не изпитва никакъв свян пред него – съблича се и го води към тайните си като жена след майчинство. Той следва ясен живописен принцип на тройното светлинно случване: всепроникващи слънчеви лъчи, които се претворяват в растителния и предметен свят, за да се родят образи, оглеждащи се в мълчанието на водата. Светлината, сътворената видимост, отражението дават в такава степен живот на пейзажите му, че насищат миговете с вечност. Картините му са приобщаване – всеки може да поиска да е в тях, дори само като глухарче, притихнало в съня на вятъра.
Петър Крусев обича дотолкова композицията, че търси двойното и лице, сякаш живописното платно е витраж, който има светлина отвътре. Две от композициите му, които са с ключ и ключалка са толкова вдъхновена, бих казал и много българска идея за живота като загадка. Те са подобно пъстра черга в храм – зрителят има чувството, че не той гледа, а е гледан, за да се усети обичан. Това е като че ли нов път в абстрактните търсения на художника, освободен е от остротата на бързото нефигурално полагане и е постигнал мекота на изказа, така че да не търсим смисъл, а преживяване.
Стефан Балтов е художник, на който по природа му е дадено да е забележим, тъй като превръща парадокса в случване, иронията в предчувствие за радост, а тъмната тоналност на картините му е като кадифе в будоар с тайни истории. Формите в композициите му стоят като недовършени, но същевременно самодостатъчни. Динамиката им превзема погледа ни, но изведнъж усещаме колко е условна тя, сякаш едновременно някой е пътувал и се е върнал. Движението е мислено като покой, така че физичното да стане метафизично. Над неговите картини не задаваме въпроси като „Кой?” или „Как?”, още по- малко „Защо?” Художникът ги ползва като време за подслушване, ако формите замълчат, то изричането ще е от зрителя.
Марияна Крумова е художник с весели ръце и тъжно сърце, поради което в живописните ú платна лежи плаха тъга дори и там, където е панаира на цветовете. Може би затова е примамена от метаморфозата, този толкова стар опит на човека да бъде извън себе си и да се върже само с една нишка на подобие. Наглед платната ú са реалистични, но постигнати с една експресия на колорита, така че фигуралното сякаш пулсира – свива се до невинността на детайла и отражението, за да избликне в празничната неудържимост на композицията, с която не се съобразява единствено петела.
Пепа Хаджитодорова обича да взема форма и багра така както ги е конструирала природата, за да няма напрежение във възприятията. Скоро обаче не съм я виждал да е толкова радостна чрез силата на цветовете, така завладяващи и в такава хармония, че на човек му се приисква да бъде картина в нейните ръце. В живописта и има един много чист женски трепет, пуснат като усмивка и примамващ като звън, може би поради това работи и върху тъкан – орнаментите са като бликаща вода в прозрачния дъх на плата.
Ваня Балтова е художник на усмивката. Японското изкуство цяла епоха е търсило баграта, за да я изрази, докато Ваня е разбрала, че усмивката не е жест, а състояние на тялото и духа. Ето защо тя прави леко и фино удължаване на женската снага, ненатрапващо се, но достатъчно, за да усетим фигурата като вълна, брегът на която е някъде скрито, но подразбиращо се мъжко присъствие. Тя е освежила орнаментиката на древногръцката вазова живопис с приятното си чувство за хумор, тънък, галещ като полъх върху лист.
Ирена Янкова е напрегнат художник, не влиза в мита, за да го разкаже, а да го насити с психологизъм, постигнат в крайностите на черното и бялото. Фигурите са в болезнена изостреност, с някакво особено предизвикателство, което според мен е нарисувано, защото не може да се произнесе, така и смехът ú сякаш въстава срещу порядъка на живота, за да виси между небето и земята нито като начало, нито като край. Това особено смесване на дързост и тъга според мен е търсене на сила за обич.
Скулпторът Искрен Арабаджиев е благословил днешната изложба с бронзова глава на човек, който е в себе си. В нея едновременно има сила и умора. Може би това е образът на съвременния човек, който не си знае къде е главата му, та затова посещава изложби, за да я намери и то по- тъжна, отколкото му се иска.
Илия Банков е неуморим в търсенията си, връщането към рисунката, макар да я представя като смесена техника показва неговото желание за саморазкритие, едно своеобразно отваряне на интимното пространство чрез смяна на гледните точки към знакови митологични образи и фигурални откровения на голо женско тяло. Наситените линии, на места плътни като штрих, почти забулват фигурите, потънали в тайнство. За мен това е изключително важно пластично решение, защото изисква от зрителя да прояви усилието на взирането, да следи ръката на художника като пътуване, за което е необходимо да се отдели време. Изображението престава да е възприятие в крачка, постигнато в духа на лесната видимост. Картината е свят, с който човек не се разделя, а ако вярваме на художника, тя е и като зодията – предсказание и случване в едно. Мисля, че това най-добре изразява духа на днешната изложба. Да е честита!

проф. Радослав Радев

8 години ГОАРТ

Posted in Изложби, Новини with tags , , on октомври 21, 2015 by GOART

ГОАРТ става на 8 години каним всички колеги и приятели на ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС на художниците от групаа ГОАРТ и графиките на Илия Банков на 21.10 /сряда/ 2015 г. от 17.30 ч. в ХГ „Недялко Каранешев“ гр. Горна Оряховица

8години гоарт изложба