Изложба 15 години ГОАРТ . Откриване на 20.10.2022 г.
от 17:30 ч. в ХГ “ Недялко Каранешев” – гр. Г. Оряховица

Настоящата изложба е юбилейна за художниците от сдружението ГОАРТ. Красива е тяхната двойнственост – като зрели творци те носят товара на 20. век, а с 15-годишната си съвместна дейност живеят в младостта на 21. век. Ето защо в професионализма им има и от лудостта на експеримента и от неизказаността на намерението. Тази изложба можем да определим като изкуство на отвореното пространство, стоплено от искреността на интимното, с пуснати на свобода чисти тонове и с леки, по детски игриви, светлосенки, които подбуждат възприятията ни към радост. Сюжетите са опит за възстановяване на доверието между човека и предметния свят, пораждащо огромната надежда, че не само ни има, не само съществуваме, но и можем да сложим обич там, където има тревога. Митологията в картините не е просто начин за разказване на истории, а е състояние, чрез което можем да преживеем невъзможното, така че да сме достойни за собственото си въображение. Абстракното е необичаен начин да се изрази благодатна веселост, нещо като бягане от реалността с усмивка. След като художниците от ГОАРТ осъществиха изложби в градовете Поморие и Бургас разбрах, че в усилията им има нещо аристократично, изразяващо се в свободата да бъдат себе си. Творческото различие между тях е толкова голямо, че имат пълното основание да се чувстват близки. А ако отворим очите си за индивидуалното, то ще пренесем тиквата от натюрморта на Роза Абаджиева в реалния живот и водени от народния израз: Тиква такава!, то ще проверим разума на тиквата в оценката за картините от тази изложба:
В картините на Роза Абаджиева има странно съжителство между природа и архитектура. Призрачността на синия цвят обгръща с нежност замислените за вечността дървета, а къщите са като дамски шапки, освободени от капризите на притежателките си. Тази живопис ни казва: – Намери си другар, вече има какво да споделяш.
В картините на Янко Янков поразява силата на изразяването може би защото магията е в композициите – така да се каже цветовете стават благодарни, че са с лице към светлината и нямат нищо против някой да им топли гърба. Така светлосянката става форма на общуване между сърцето и ума. Тази живопис ни казва: – Пътувай, така ще имаш време за размисъл.
В картините на Ваня Балтова се е получило добро съжителство между митологичното и детското, събрани чрез играта на рисунката с въображението. Женската интуиция се слива с детската почуда, така че всяко нещо да жадува свободата си.Тези рисунки ни казват: – Ако имаш внучка, прерисувай света с боичките на доброто.
В картините на Илия Банков има изригване на формите и цветовете, и то в такава степен на невъздържаност, сякаш художникът е обновен. Творецът е оставил всяко нещо с желанието му, а експресията идва от това, че нищо не иска да е такова, каквото е. Тези картини ни казват: – Не се възпирай, бъди свободен.
В картините на Ирена Янкова има едно творческо противоречие в търсенето на истината – дали тя да бъде красива, за да я имаме винаги пред очи, или да бъде напрегнатост на връзките, родена от тревожност. Тези два пътя се събират в емоционалния ѝ свят, който може да бъде пъстър или тъмен, сякаш денят се събира с нощта. Тази живопис ни казва: – Бъди благодарен, утрото ще бъде също с теб.
Картините на Пепа Хаджитодорова ни оставят с приятното усещане, че абстрактното е всъщност вибрации на настроението. Пейзажът може да бъде просто сливане на формите, напълно освободени от егоизма им. Цветовете са в такава взаимност, сякаш си правят подаръци за рождените си дни, обгрижени от майката светлина. Тази живопис ни казва: – Създай добро настроение, за да живееш в моженето си.
В картините на Петър Крусев поразява пределната простота на изказа – цветните петна са плод на вдъхновение, чрез което се губи разликата между начина на живот и творческата магия. Свободата на възприятието за зрителя идва от това, че композицията на картината го учи как да прави свои композиции.Тази живопис ни казва: – Научи сърцето да иска това, което притежава.
В картините на Стефан Балтов нещата живеят като мигновения – не се обсебва началото, за да не се претендира за край. Безвремието е също време, само че никой не отмерва секундите. Художникът слага примамки за съзнанието ни и в момента, в който не вярваме на очите си, отваряме духовното си зрение. Неговите картини ни казват: – Живей за мига и улови поета Вергилий.
В графиките си Деница Иванова събира прецизност и артистичност и то така, че това, което изглежда хаос е предизвестие за порядък. Нейните ключове са освободени от ключалките, защото като майка вече знае, че като имаш дете, нищо на този свят не може вече да бъде заключено. Нейните графики казват: – Научи се на простичкото, сложното и без да искаме ни обсебва.
И така след казаното тиквата се оголи и точно, когато мислим, че ще остане в сивотата си художниците от ГОАРТ с тази изложба изричат приказното: „Сезам отвори се!“ И се случва чудото – тиквата се отваря, а вътре се е приютило слънцето и топли семената, за да узреят. Всяка картина от тази изложба е семка от нашето духовно богатство. Ето защо, като съучастници в тази изложба бъдете като тиква на плет – видими и слънчеви, но и с тайни, така че след ясен ден да имате красива нощ. Честита изложба!
Проф. Радослав Радев