На 11 май 2017 г. от 18.00 часа в Българският културен институт ще се открие изложба на ГОАРТ и проф. Радослав Радев ще представи книгите си „Смехотворецът в българската литература и култура“ и „Eнциклопедия Българска еротика“ том 1 и том 2.
В изложбата участват художниците: Ваня Балтова, Илия Банков, Искрен Арабаджиев
Ирена Янкова, Пепа Хаджитодорова, Петър Крусев
Роза Абаджиева, Стефан Балтов, Янко Янков,
Иван Русев и Красимир Коцев.
„За изкушените от ПРОФЕСИОНАЛНАТА рисунка и графиката! Във времена, в които /по инерция от миналото/ все още се цени и толерира самодейността, художникът Илия Банков ни показва изящни и емоционални високо стойностни творби! Едно от най-значимите културни събития от началото на годината за Горна Оряховица!“ – Янко Янков
„40 творби подреди в Художествена галерия „Недялко Каранешев” горнооряховският художник Илия Банков. Картините са обединени от мотото „Откровение”. 31 от картините са нови, изложени са и 9 по-стари творби на художника. Всички те са рисувани в смесена техника.
„В навечерието на най-светлия християнски празник Великден имаме възможността да се докоснем до едно вълшебно, магично и до някъде мистично художествено откровение. Не случайно тази различна, лична и завладяваща изложба, се открива без музикален фон, защото Откровението идва, единствено когато запазим тишина, притихнем и сме готови да го преживеем”, каза при откриването на изложбата Елеонора Маркова, уредник на Художествена галерия „Недялко Каранешев”.
Творчеството на Илия Банков бе представено от проф. Радослав Радев. На откриването на изложбата присъстваха заместник-кметът Йорданка Кушева, общински съветници, художниците от Сдружение ГоАрт, както и много приятели и почитатели на творчеството на Илия Банков“ – Веселина Ангелова в-к“Труд“
Изложбата ще открие проф. Радослав Радев в 18.00 часа на 30.03.2017 г.в ХГ Недялко Каранешев Горна Оряховица
Словото на проф. Радослав Радев от откриването на изложбата ОТКРОВЕНИЕ
В тази изложба има някаква особена магия и необикновена пластична мощ, която може да се създаде само от художник със силен дух. Творецът се е възвисил чрез рисунката, този първороден трепет на таланта, създавайки чувството за графичност и смесена техника. Рисунката е споделяне, тя е чистият порив на линията, която напуска самотата на своята безкрайност и твори уютните пространства на детайлите. Така се е родила и новата естетическа концепция на Илия Банков. Творецът не предлага зримото като даденост, защото ако една форма е в натрапващата си видимост, то е защото чрез себе си скрива множество други, които пазят тайните си. Не очите, а душата и сърцето трябва да отидат при тях, за да има съдбовност на срещата между зрителя и картината. Две неща се надява да ни подари твореца – съзерцанието, за да приемем света на картината му като пътуване в тайните, и удивлението, с което да се научим да обичаме познатите неща отвъд умората на възприятията. Като има птица не е необходимо тя да бъде само идея за полет, защо да не е с кокетството на жена. Като има жена защо тялото ѝ да е чисто желание, а не скрито и бавно утаяване на светлината, която топи в себе си формата. Като е змей с девет глави, то защо те трябва да извършат едно действие, след като могат да разчитат на вратовете си да са там, където другите не могат да бъдат.
В рисунката и в живописта Илия Банков не посяга към действителността, античните му мотиви, откровенията, свързани с библията, свободното подреждане на знаците е провокация на въображението. Даная е с гръб към нас и не е толкова знаков златния дъжд на зачеването, а сплитането като градене вертикала на съдбата. Адам е все още намерение на Бога, а Ева намерение на змията.
Илия Банков не бяга от пластичния разказ – от една страна той го твори чрез откриване и скриване на смисъла, така че щрихите са като завеси, които приютяват формите, за да ги подскажат, а линиите са като потоци, които помитат закостенелите ни представи за света и човека. Същевременно Илия Банков се стреми към цикличност, постигана чрез двоичност и троичност на мотивите,сякаш изкуството му се преобразява в духовна трапеза, на която чашите с благия еликсир не свършват. Какво вдъхновение, какво опиянения. Кой в тази зала може да каже, че тук и сега е оскъдния ни като трохи живот, че воплите на битието са заглушили желанията ни. Драги ни, Илия, ти ни даряваш с празник, изкуството ти е такъв действен подарък за нас, че там, където ще се върнем, ще поискаме да сме други.
Ако при теб има реализъм, то е като детска игра на криеница, при която броящият е видим, а другите потъват в загадката на сенките със скритата радост, че ще бъдат открити.
Ако при теб има абстрактност, тя е творящо намерение на обемите – няма нищо, там където се създава нещото. Адам е все още кал, но е възжелан според очакването: „От кал да е, мъж да е”.
Ако при теб има знание, то е в дрехата на интуицията, като крилата на Икар, които могат да се отделят от човека, но са достатъчни, за да направят прохлада на ума му, та да полети мисълта.
Ако си модерен, то не е защото като Пигмалион си пресъздал идеала, а защото си се смирил пред това, което си създал. Творенията ще те обичат, защото никъде не ги обсебваш. Предпочиташ змеят да е с девет глави, а не Аз-ът ти да е разпилян в суетата.
Ако жадуваш за откровения, то знай, че твоите коне са обеми, които цвилят, защото окото им е прибрало цветовете, но е пуснало шегите ти. Усмивката ти е във всичко, дори и там, където тъгата е изострила рисунъка ти.
Тази вечер действителността има почивен ден, не се щипете, за да разберете съществувате или не – просто застанете до една картина и ако илюзията ви заплете в пашкул, то станете пеперуда.Поне тази вечер можем да полетим.А утре, какво, нима художникът има почивен ден?
Радослав Радев
Изложба на сдружение ГОАРТ и представяне книгата на проф. Радослав Радев – „Смехотворецът в българстката култура и литература“
Откриване на изложбата от 17.30ч. 02.03.2017 г. в изложбени зали „Рафаел Михайлов“ – Велико Търново с подкрепата на Община Велико Търново и ВТУ „Св. Кирил и Методий“ .
Поздравителен адрес от кмета на община Горна Оряховица инж. Добромир Добрев до членовете на ГОАРТ по случай 9-гдишнината от създаването на сдружението и представяне на книгата на проф. Радослав Радев – Смехотворецът в българската литература и култура.
СДРУЖЕНИЕ ГОАРТ НА ДЕВЕТ ГОДИНИ
ИЗЛОЖБА НА 20 ОКТОМВРИ 2016 Г., ГОРНА ОРЯХОВИЦА
Днешната изложба е посветена на деветгодишнината на сдружение ГОАРТ. Такава годишнина е знак за устойчивост, но и за концентрация. Няма нужда от обяснения, защото талантите са ясни, отношенията са проверени, замислите са реактивни, а трапезните сбирки са на принципа: както Господ е добър за теб, така и за мен. Затова и аз ще бъда кратък и ще представя художниците с едно изречение, така че кръгът на деветката да се затвори, а опашката ѝ да изрази предразположение.
Посланието на Петър Крусев: Сложи цялото в окото на малкото, за да се пробуди вселената.
Посланието на Ваня Балтова: Повикай тялото, то никога не спи.
Посланието на Стефан Балтов: Дори и да не искаш, духът ти ще сложи в материята болката – тогава дишай чрез формата.
Посланието на Янко Янков: Видимото е само мистерия, на чиято маса се хранят тайните.
Посланието на Роза Абаджиева: Ако имаш надежда не бързай, за да видиш пътя, а не настилката.
Посланието на Илия Банков: Отвори света си, за да те пожелаят и в пожеланието възроди очакването.
Посланието на Пепа Хаджитодорова: Ако имаш две форми, дай едната на ближния си, за да ги види светлината и сътвори цвят.
Посланието на Ирена Янкова: Светът не е направен, за да кажеш: Да, така изглежда, а за да разбереш накъде гледа.
Посланието на Искрен Арабаджиев: Птиците се учат първо да се топлят с крилата си, а след това да летят.
слово: Радослав Радев
Изложбата АРТ ПЪТЕКИ на ГОАРТ – Сдружение на художници от Горна Оряховица гостува на Институт Балаши – Унгарски културен институт гр. София. Откриване от 18 часа на 13-ти септември /вторник/ 2016 г. – ул. Аксаков №16, Унгарски културен институт
Участавт художниците: Ваня Балтова, Илия Банков, Ирена Янкова, Пепа Хаджитодорова,
Петър Крусев, Роза Абаджиева, Стефан Балтов, Янко Янков
Изложбата ще открие проф. Радослав Радев
ИДЕИТЕ НА ЕДНА КНИГА НЕ СА САМО ВЪПРОС НА ЧЕТЕНЕ,
А И НА ОБЩУВАНЕ С ХУДОЖНИЦИТЕ ОТ СДРУЖЕНИЕ
„ГОАРТ”
Когато човек пише за смеха, би следвало да му е весело, а като му е весело не би трябвало да остане само със себе си, защото ако се смее сам ще позамирише на лудост или на тъга. Струва ми се, че при това претоварване на човечеството с книги ще дойде време, когато творецът вместо да ги пише, ще ги разказва и ще се радва, че е намерил хора, пред които да се изяви. Вероятно има вече наченки на такова време, тъй като с моите приятели художници от сдружение „Гоарт”, гр. Горна Оряховица, се случи така – първо им разказах, а след това те се запалиха и не само прочетоха това, което съм написал или поне част от него (да не се величая чак толкова!), но решиха, че смешните работи им импонират и то така, че подрусванията от смях да се превърнат в творчески трепет. Една научна книга, особено ако е свързана с хуманитаристика, не означава, че трябва да се чете само научно, но и да се преживява. Мисълта става утробна, когато слезе в сърцето. Силата на този акт е, че творецът се чувства добре сред другите, приет е като човек, който се е възвисил, но не, за да остави очите си в небето, а да погледне надолу и по детски да види на масата филията с лютеницата или тъмното червено око на чашата с вино. След това, по изцапаните в червено–оранжево уста другите ще разберат колко е дете и колко възрастен. Този лек, дори споменен, натурализъм на мисълта ми, показва колко бързо световните научни тези, могат да станат усмихнати образи. Така се случи и при моето общуване с художниците от „Гоарт”. Има още
