Радослав Радев

проф.Радослав Радев е роден на 5 октомври 1954 г. Завършил е българска филология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, където сега е доцент по методика на литературното обучение. Редактор е на алманах „Света гора“, а сам е автор на литературоведските книги „Алеко Константинов. Лице и опако“, „Иван Вазов и българското предвечерие“, „Енциклопедия на българската възрожденска литература“, „История и култура на България в дати. Възраждане“, „Размисли за иконата и стенописа в българската литература“, „Сбъднати пътувания на духа чрез словото и пластиката“, „От калпака до цървулите“.

Как станах член на ГОАРТ

Стоя си аз метър  и шестдесет и седем и се взирам в някакви концентрични кръга,  които в последствие разбирам , че изпълняват  ролята на пъп при тримата светии Стефан, Илия и Петър и при последния езичник Янко. По нагоре не смея да вдигна погледа, за да не срещна  сърдитите очи на Господ. По близък съм по ръст до Роза, Ваня, Пепа и Ирена, та си мисля как ще ме приемат в ГОАРТ – като мъж или като жена. За мъж имам някои първични белези като брада,  но като знам, че нашата баба, която минава деветдесетте, се сдоби с брада, вярно редичка, ама пак си я носи с достойнство, си рекох, че и с това няма д мина за мъж. Спомням си че на осемдесет сантиметра надолу  от устата имах един линеен хоризонтал, който беше  лост от първи род с необходима опора, за да обръщам Земята (разбираемо , че е от женски род ). Но сега осъзнавам защо Паул Клее е дефинирал линията като точка, излязла на разходка – точката остава очевидна, а линията въображаема. Очевидно и тук няма как да се вредя сред мъжете, защото за тази точка не отговаря местоимението ТОЙ, а ТЯ. После си помислих – да така е, но поне все още здраво стъпвам и имам походка алюр – нито галоп, нито тръс, а си е направо земетръс. Но като погледнах , че Ирена се е побрала цялата във Валендорфската венера и е останало място за цял волейболе нотбор, си спомних стъпката на Янко, в която мога да се разположа цял и да оставя място за лозето му от Джулюница, поне от време на време даго пръскам, то си казах, че и тук  ще мина за една гъба челядинка, сиреч гвоздейка. Странно защо гвоздей е минал в женски род, вероятно защото не уважаваме диалектната форма гвоздей, от която няма ка да се получи гвоздейка.

Е, рекох си, хубаво се натъкмих, ама поне от приказка на приказка мога да го докарам. Да, ама те и бабите разказват приказки. Като знам как Стефан Балтов изстрелва като артелерист с право мерене думите за мъжко-женската екипна работа, то къде съм аз пред тоз славен мъж – докато подредя интериора, докато наместя лакатът, за да побутна отватна величина, докато дам букет цветя нужната концентрация на женските очи,  то влакът Ориент-експрес вече е навлязъл в цариградската гара и се чуват призивите на продавачите „Пресни симити, пресно са мити“, с които в техните уста звучат като “ Пресно са мити, пресно са мити“. За кого, за кого? – подсвирва въпроса босфорския вятър.

Така вече се бях подготвил да си облека роклята за церемонията, в крайна сметка по време на Сирни заговезни съм бил жена на Пеньо Пенев и за гръдното ми вечличие бяха сложили две кълбета, от което бабата изплете едно цяло одеяло. Когато прочетох обаче прекрастната членска карта, на която пише професор, се успокоих, защото думата се римува с компресор. Олекна ми, не съм чувал някой да казва компресорка. Тогава разбрах смисъла наизраза действителен член.

 

С благодарност ! Компресор Радослав Радев