ИДЕИТЕ НА ЕДНА КНИГА НЕ СА САМО ВЪПРОС НА ЧЕТЕНЕ,
А И НА ОБЩУВАНЕ С ХУДОЖНИЦИТЕ ОТ СДРУЖЕНИЕ
„ГОАРТ”
Когато човек пише за смеха, би следвало да му е весело, а като му е весело не би трябвало да остане само със себе си, защото ако се смее сам ще позамирише на лудост или на тъга. Струва ми се, че при това претоварване на човечеството с книги ще дойде време, когато творецът вместо да ги пише, ще ги разказва и ще се радва, че е намерил хора, пред които да се изяви. Вероятно има вече наченки на такова време, тъй като с моите приятели художници от сдружение „Гоарт”, гр. Горна Оряховица, се случи така – първо им разказах, а след това те се запалиха и не само прочетоха това, което съм написал или поне част от него (да не се величая чак толкова!), но решиха, че смешните работи им импонират и то така, че подрусванията от смях да се превърнат в творчески трепет. Една научна книга, особено ако е свързана с хуманитаристика, не означава, че трябва да се чете само научно, но и да се преживява. Мисълта става утробна, когато слезе в сърцето. Силата на този акт е, че творецът се чувства добре сред другите, приет е като човек, който се е възвисил, но не, за да остави очите си в небето, а да погледне надолу и по детски да види на масата филията с лютеницата или тъмното червено око на чашата с вино. След това, по изцапаните в червено–оранжево уста другите ще разберат колко е дете и колко възрастен. Този лек, дори споменен, натурализъм на мисълта ми, показва колко бързо световните научни тези, могат да станат усмихнати образи. Така се случи и при моето общуване с художниците от „Гоарт”. Има още →